За живота пред микрофона

Не съм печелила от тото-то. Не ми и трябва. И все пак чувството, че късметът се е усмихнал с назъбената си усмивка точно на теб, те кара да бъдеш горд. Аз съм горда, защото бях късметлия.
Ще ви разкажа повече. Няма по-идеално нещо от това да вървиш по Пътя на Доброто и Красивото. Цял живот се чудят обърканите души накъде да вървят, сякаш пуснати отвисоко в неопределеното пространство. Аз също трудно правя избори, признавам си- но знам накъде съм тръгнала. Човекът, който през първите години от живота ми ми показа Красотата и правотата на света, е този, заради когото сме се събрали днес. Късметлия съм, защото съм имала честта да получа посока в живота си (а може би и талант съм получила, кой знае) от един истински авторитет; от някого, в чиито думи е трудно да се съмняваш. Човек е щастлив, когато е сигурен.
Да вярваш в думите на някого- това е сигурност в правотата на избора; сигурност в посоката, по която си поел.
Струва ли си да нося бремето да кажа думата „Благодаря” на моя дядо в името на непреходните нравствени ценности? Да, струва си.
Благодаря!

1.-Когато ти не знаеше, че те гледам-

Говоря ти всеки ден!...ама без да те гледам. Ти не ме слушаш, защото знаеш, че не те гледам. Когато ми предоставиш от малките капки внимание, които прокапват много рядко, но все пак нежно и красиво...тогава ме слушаш. Но си най-красива, когато все така нарочно виждаш всичко цветно около себе си, без мен, обикновеният разум. Когато ти, моя Красота, не знаеше, че те гледам, успяхме да бъдем заедно...един красив ум.
Казах ти онзи ден, че си бяла. Знаех го със сигурност, защото съм ум, така го прочетох- „красивото е бяло, бялото е красота”- но те погледнах. Ти не знаеше, че те гледам. Видях, че си черна. Първо си казах, „Как не се сетих! Шекспир казал го е, че черното най-висша форма е на красота...”. А после спрях да търся обяснения. Там е разликата между нас. Ти можеш да бъдеш такава, каквато си или каквато искаш да бъдеш, или пък си такава, каквато ние, правотиите, не можем да предположим. С това очарование ме удряш, само докато минаваш покрай мен. Стоящ там, съсредоточен в малкото пространство, такъв съм. Искаш ли да ти предложа...да ме направиш неограничен като теб? Точно каквато си ти. Черна, неограничена, съсредоточена в цялата Вселена Красота. А аз затворен в нечия глава, опитвайки се да изплувам и да те видя как се движиш навън; да видя дали другите те гледат.
Защото аз те гледам. В този глобален свят всички обръщат повече внимание на отражението си в другите, отколкото на самостоятелността и собствената красива мисъл. Искам да стана такава мисъл. Помогни ми. Дано се получи връзката между нас.
Каква връзка? Може ли да има връзка, щом ти не ми обръщаш внимание, а аз само те гледам, когато ти не го знаеш. Искам да бъда красив ум.
И от много желания, оставам без нищо. Взимаш всичко на тези, които нищо нямат. Както в Библията е казано несправедливо може би.


Ще бъда с теб, ще го измисля...

За Красотата от Ума

2.-Когато ти ме гледаше, а аз не го знаех-

Аз не мисля.

За Ума от Красотата

Кошнички...с плодове и мисли.

Ще ви запозная с някои от работите си...пълнете кошничките и душите си с Красота !