Не съм печелила от тото-то. Не ми и трябва. И все пак чувството, че късметът се е усмихнал с назъбената си усмивка точно на теб, те кара да бъдеш горд. Аз съм горда, защото бях късметлия.
Ще ви разкажа повече. Няма по-идеално нещо от това да вървиш по Пътя на Доброто и Красивото. Цял живот се чудят обърканите души накъде да вървят, сякаш пуснати отвисоко в неопределеното пространство. Аз също трудно правя избори, признавам си- но знам накъде съм тръгнала. Човекът, който през първите години от живота ми ми показа Красотата и правотата на света, е този, заради когото сме се събрали днес. Късметлия съм, защото съм имала честта да получа посока в живота си (а може би и талант съм получила, кой знае) от един истински авторитет; от някого, в чиито думи е трудно да се съмняваш. Човек е щастлив, когато е сигурен.
Да вярваш в думите на някого- това е сигурност в правотата на избора; сигурност в посоката, по която си поел.
Струва ли си да нося бремето да кажа думата „Благодаря” на моя дядо в името на непреходните нравствени ценности? Да, струва си.
Благодаря!
