1.-Когато ти не знаеше, че те гледам-

Говоря ти всеки ден!...ама без да те гледам. Ти не ме слушаш, защото знаеш, че не те гледам. Когато ми предоставиш от малките капки внимание, които прокапват много рядко, но все пак нежно и красиво...тогава ме слушаш. Но си най-красива, когато все така нарочно виждаш всичко цветно около себе си, без мен, обикновеният разум. Когато ти, моя Красота, не знаеше, че те гледам, успяхме да бъдем заедно...един красив ум.
Казах ти онзи ден, че си бяла. Знаех го със сигурност, защото съм ум, така го прочетох- „красивото е бяло, бялото е красота”- но те погледнах. Ти не знаеше, че те гледам. Видях, че си черна. Първо си казах, „Как не се сетих! Шекспир казал го е, че черното най-висша форма е на красота...”. А после спрях да търся обяснения. Там е разликата между нас. Ти можеш да бъдеш такава, каквато си или каквато искаш да бъдеш, или пък си такава, каквато ние, правотиите, не можем да предположим. С това очарование ме удряш, само докато минаваш покрай мен. Стоящ там, съсредоточен в малкото пространство, такъв съм. Искаш ли да ти предложа...да ме направиш неограничен като теб? Точно каквато си ти. Черна, неограничена, съсредоточена в цялата Вселена Красота. А аз затворен в нечия глава, опитвайки се да изплувам и да те видя как се движиш навън; да видя дали другите те гледат.
Защото аз те гледам. В този глобален свят всички обръщат повече внимание на отражението си в другите, отколкото на самостоятелността и собствената красива мисъл. Искам да стана такава мисъл. Помогни ми. Дано се получи връзката между нас.
Каква връзка? Може ли да има връзка, щом ти не ми обръщаш внимание, а аз само те гледам, когато ти не го знаеш. Искам да бъда красив ум.
И от много желания, оставам без нищо. Взимаш всичко на тези, които нищо нямат. Както в Библията е казано несправедливо може би.


Ще бъда с теб, ще го измисля...

За Красотата от Ума

2.-Когато ти ме гледаше, а аз не го знаех-

Аз не мисля.

За Ума от Красотата